Хан Аспарух е един от най-значимите и велики наши владетели. Наследник и син на хан Кубрат, той присъединява Мизия към Стара Велика България, основана от баща му, а според някои историци и далеч по–рано. Така или иначе, отбягвайки спорните теории, някои от които и до днес биват изучавани в до болка скучните учебници, можем да твърдим, че хан Аспарух е велика личност, дала огромен тласък в развитието на Българската държава.
Оповавайки се на исторически извори и тълкувайки ги правилно, ние ясно можем да си представим следната гледка:
Хан Аспарух начело на огромно множество конници, достатъчна сила, за да заплашва Източната Римска Империя, прекосява Дунав с ясната цел да завладее Мизия. Огромната североизточна територия на тогавашната България била счетена за непреспективна, поради факта, че лежала на пътя на азиатските народи, сеещи смърт и опустошение по пътя си. Доказателство за това е и последната война с хазарите, разцепила на две държавата, оставяйки източната й половина под самостоятелно управление. Още един фактор, свидетелстващ за истинността на това твърдение е мигновенното основаване на нова, уникална по мащаба си, столица.
Хан Аспарух се настанил в Онгъла, подготвил се, дошли ромеите, разбил ги, продължил войната на юг, подчинил Мизия, повърлувал из Тракия, сключил мирен договор с Византия, прибрал си данъка и продължил с уредбата на новозавладените земи. Чиста работа на гениален държавник.
Няма смисъл да се самозалъгваме, че прабългарите са били такива, каквито са ни представени от византийските хронисти. Тоест едно полудиво, мърляво, подло племе, дошло да наруши блаженството на ромеите. Това е естествено действие, целящо да облекчи самочуствието на бъдните поколения ромеи, гледащи със страх на север, ослушващи се за гордите българи, от разказите на бабите им, които клали дядовците им из Балкана и правели майките им из Тракия.
С завидна вещина Аспарух успява да въведе ред в новите земи и да постави началото на българската държавност на Балканите, продължаваща до наши дни.
Днес можем само да благодарим и да се кланяме пред спомена за този велик човек, сторил толкова много за самосъзнанието на съвременните българи, почитан от нас като създател на съвременната българска държава.