Постинг
31.01.2011 10:29 -
За кучето
Доберман
Характер и темперамент
Доберманът е улегнал и дружелюбен, отнася се добре с децата. Трябва да се търси животно с ведър темперамент, средна агресивност и реакция. Лесно и с ентусиазъм се поддава на обучение и работа. Доберманът трябва да бъде ефикасен, смел и със силен характер. Той е изключително внимателен към всичко, което става около него. Винаги е напрегнат и следи с ястребов поглед пространството около себе си. Ушите трепкат при всеки звук и стоят леко приведени напред. Поради този факт високо се цени неговата смелост и сигурност в себе си.
Глава
Зона на черепа – черепът на добермана е стабилен и в хармония с цялото тяло. Като се погледне отгоре има клиновидна форма, а гледан отпред косата линия от върха на черепа трябва да бъде почти хоризонтална, а не да слиза настрани към ушите. Профилът на челото продължава почти в права линия с тази на черепа и продължава към темето, образувайки леко заобляне. Линията по средата на челото е видима. Очните кости не трябва да са много ясно очертани. Гледани отпред и отгоре, страничните части на черепа не трябва да имат вид като че ли изпъкват. Леката странична извивка на челюстите и костите на скулите трябва да съответстват хармонично на дължината на черепа. Мускулите са силно развити.
Линията нос-чело
Низходящата черепно-лицева линия (стопът) е слабо изразена, но очевидна. Носът е добре оформен, но по-широк, отколкото заоблен, с големи ноздри, не е много изпъкнал. При черните кучета носната гъба е черна, а при кафявите и сините е леко по-светла.
Муцуна
При добермана тя е пропорционална на черепа и силно развита, по-скоро издигната нагоре. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. На нивото на горните и долните резци муцуната трябва да е със съответната широчина.
Устни
Трябва да бъдат месести и гладки, прилепнали към долната челюст и осигуряваши съвършено затворена уста. Пигментацията е тъмна, а при кафявите и сините добермани оцветяването е по-светло.
Долна челюст и зъби
Горната и долната челюст са здрави и широки. Затварят се като ножици, има 42 зъба, отговарящи на зъбна формула за нормално развитие.
Очи
Очите на добермана са средно големи, овални, тъмни на цвят. При кафявите и сините кучета се допускат и по-светли цветове. Клепачите са добре прилепнали към очната кухина и имат мигли.
Уши
Високо поставени и купирани на дължина, пропорционална на главата. Стоят високо и много изправени. Има страни, в които се забранява купирането на ушите. Там цената на кучета с купирани и некупирани уши е една и съща. Ценят се тези със средна големина, чийто вътрешен ръб е добре прилепнал към бузата.
Врат
По дължина той е пропорционален на дължината на тялото, мускулест и строен. Възходящата линия очертава елегантна дъга. Стойката на врата е много изправена и елегантна.
Гръбнак
Особено при мъжките трябва да е добре очертан и да се откроява.
Гръб
Солиден и къс, слабините са доста дълги и мускулести. При женските слабините са доста по-издължени, за да има място за гърдите.
Крупа
От кръста към основата на опашката е леко наклонена, но почти незабележимо. Много добре е закръглена и не изглежда нитохоризонтална, нито полегата. Има добра широчина и мощна мускулатура.
Гърди
Височината и широчината на гърба трябва да бъдат пропорционални на дължината на трупа с леко извити ребра, като височината трябва да достигне почти половината от размерите на гръбнака. Имат добра широчина във вътрешната част. От края на задната част на гръдната кост до таза коремът е видимо повдигнат.
Опашка
Купира се на два крайни прешлена, държи се високо. Има страни, където е забранено купирането на опашката и тя се запазва естествена.
Пудел - характеристика на породата Пуделът не е чак толкова добър пазач като ротвайлера, не е чак толкова добър овчар като колито, също така не е чак толкова добър апортьор като лабрадора, но той може да върши всякаква работа и да бъде невероятен приятел.
Пуделът като порода е регистриран във Франция, но произходът му е германски. Името му най-вероятно произлиза от немската дума pfudel, което значи локва. Една от професиите на пудела е апортирането от вода. Предположенията за историята на пудела са много – едни казват, че произлиза от старото “водно куче”, други, че е внук на древното овчарско куче, но всички са съгласни, че породата е древна. Корените на породата могат да се проследят до 1000 година.
Независимо какъв е произходът му, пуделът е много способно и умно куче. Той е много лесен за дресировка, внимателен и мил, послушен, жизнерадостен, непретенциозен, подвижен и ловък. Пуделът е спътник на човека във всякакви условия – с еднакво достойнство и ведрост живее в барака и в дворец. В днешни дни работи преди всичко в цирковете и по-малко с ловците, но в миналото е бил и пазач, и ловец, и овчар, и дори медик на фронта.
Съществуват четири вида пудели – голям, среден, малък и той (играчка). Оригиналният пудел е големия, т.нар. кралски пудел. Той е и най-здрав от трите разновидности. Иначе и най-мъничкия пудел, колкото и да е смешен, носи качествата на големия си брат и се дресира много лесно, обича всякакви игри, и участва на състезания за послушание.
Цветовете на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна. Козината е къдрава и плътна – расте непрекъснато. Най-голямото й преимущество е, че не пада. Поддръжката за домашен любимец не е много трудна, но изисква редовни грижи. Подстригването е задължително на 3-4 месеца, а прическите са най-разнообразни. Като цяло пуделът е здраво куче и ако се гледа добре живее дълго. За да е във форма трябва да се пази от затлъстяване, да се храни правилно и да се движи достатъчно.
Независимо от размера си, пуделът е хармонично и елегантно куче, любопитно и наблюдателно същество, което винаги се радва на живота. За да се хареса на човека, той, като истински актьор през годините е променял външността и професиите си, но не е загубил ума, предаността и желанието си за работа.
Пуделът е изключително вярно куче. За него няма нищо по-важно и скъпоценно от неговите хора. Обожава децата, непрекъснато им ходи по петите, едновременно ги пази и се грижи за тях.
Имаше време, когато в България тази прекрасна порода се позабрави и претопи в неузнаваеми космати животинчета, но вече от няколко години у нас отново започнаха да се отглеждат и чистопородни пудели. Това е една от любимите породи на много кучкари в Европа. Колкото и да е красив, елегантен, благороден, очарователен и зашеметяващ, не външния вид, а прекрасния му характер е направил пуделът толкова любима порода. Той има невероятна способност да се приспособява и изключително остър ум. Безспорно това е най-добрия избор за куче компаньон.
Пуделът може да ви заблуди с външния си вид, но в него няма и капка разглезеност. Той може да бъде глезен, но не и досаден. Невероятно изобретателно куче. Ако сте решили да съжителствате с това превъзходно животно, не забравяйте, че той не е някой, на когото му е достатъчно да си лежи на канапето, той не е някой, на когото ще му е лесно да остава сам, той не е някой, на когото може да не му обръщате внимание – пуделът е равноправен член на семейството – за него не се грижите, с него съжителствате. Овчар, мореплавател, ловец, артист, пуделът е неповторим другар в живота.
В заключение ще разкажем няколко кратки и интересн истории, свързани с това невероятно куче пуделът.
В армията на Наполеон пуделът бил инвентаризиран като задължителна част от войсковото въоръжение на полка. Използвали се малки кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренесат информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.
Най-прочутото военно куче се казва Мусташ (Мустаканчо), той е бил голям черен пудел и се е борил в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е почетно вписано в списъка с бойците от гренадерския полк, който той спасил като ги предупредил навреме за засада, подготвена от австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст, и дори било голяма гордост да те нарекат „Мусташ”.
По същото време във войската работел и Барбуш (Брадатко), който загубил крака си от удар със сабя. След войната той и стопанинът му, също останал инвалид, се препитавали като пътуващи артисти.
Прочутият златар от Ренесанса Биенвенуто Челини имал пудел за пазач. Той дори го довел да свидетелства веднъж в съда срещу крадец, който успял да отмъкне нещо. Кучето се хвърлило върху човека така, че той моментално признал. Описание на американския стафордширски териер Стандартът на породата описва американския стафордширски териер като куче с необикновена сила, но същевременно жизнерадостно и обаятелно. Неголемият ръст, до 48 см, компактността, невзискателността, надеждността, безстрашието, беззаветната преданост към стопанина и неподкупността са само малка част от характерните положителни черти на амстафа.
Тези кучета имат уравновесен характер, койо им е генетически заложен. Процесите на възбуждане не преобладават над процесите на задържане, затова всеки амстаф е готов мигновено да изпълни всяко желание на обожаемия си стопанин и веднага да се върне в изходното положение и състояние.
Американският стафордширски териер е много смело и активно куче, притежаващо ярко изразено чувство за собствено достойнство, с висок интелект и целеустремено. То много добре се поддава на дресировка, точно и качествено изпълнява командите. Послушанието и съобразителността му са напълно обясними – в продължение на много години отборът на кучетата за развъждане е протекъл именно по тези качества, а кучетата с отклонения в психиката са били отстранявани от развъдна дейност.
Американският стафордширски териер е идеално куче за града. Неголемите му размери дават възможност да се отглежда даже в жилище с малка квадратура. Той има отлично здраве и силен имунитет, напълно невзискателен е към храната и винаги е в добро настроение, с което е способен да зарази и заобикалящите го.
При правилно възпитание, отглеждане и хранене от американския стафордширски териер се получава прекрасен телохранител и надежден приятел. Външният му вид внушава уважение – това е набито, мускулесто и хармонично сложено куче, правещо впечатление с необикновената си сила. Амстафът не е драка и побойник, той не търси повод да се сбие, но в случаи на нападение или заплаха реагира мълниеносно и безстрашно и почти винаги излиза победител.
При вида на озъбената физиономия на американския стафордширски териер, злосторниците загубват дар слово, а чувайки с нищо несравнимия зловещ рев, буквално се вкаменяват от страх. Добре обученият амстаф с лекота може да се справи с трима хулигани. Той може да скочи до 2 м височина, може да се катери по дървото като котка, плува и се гмурка като водолаз.
Американският стафордширски териер отлично преценява положението и ако действително стопанинът му е застрашен, винаги е готов да го защити. У дома и в семейството, сред любимите си хора, той дава воля на нежното си и предано сърце и пламенни чувства. По време на игрите си се държи като малко кученце. Възпитаният амстаф прекрасно се разбира с непознати хора и кучета. Той много обича децата и е готов да вземе участие във всяка тяхна игра.
Американският стафордширски териер е неповторима и универсална порода. Точно затова тя се използва широко и прекрасно работи в руското министерство на извънредните ситуации, в полицията, митницата, охранява обекти и складове.
Историята на амстафа е съпътствана с множество легенди и още повече измислици и предразсъдъци. Той наистина може да бъде страшен противник, но поведението му зависи от хората, как ще бъде възпитан в първите месеци на живота му и на какво ще го научим.
Легендите за кучетата-убийци си остават просто легенди. За околните са опасни не кучетата, а техните стопани, тези, които дават командите. Американският стафордширски териер винаги е готов да служи на на любимия си стопанин и в случай на заплаха предано и самоотвержено е готов да защити него и семейството му.
Поддържане на здравословно тегло Собственикът на куче може да предприеме няколко стъпки, за да контролира теглото на любимеца си.
Първо, трябва да намали количеството на лакомствата, които му дава. Те са висококалорични и допринасят за наддаване на тегло.
Втората стъпка е свързана с редуциране на обема на храната. Това обикновено означава измерване на количеството храна, което се слага в купичката на кучето. Помнете, че предложеното на опаковката на кучешката храна количество е насока, основана на база на куче със средно тегло и размери. Всяко отделно животно се нуждае от различни количества храна.
Третата стъпка предвижда увеличаване упражненията на кучето с допълнителни разходки и игри всеки ден. Това е полезно както за стопанина, така и за животното, а и носи полза от повечето време, което куче и собственик прекарват заедно.
Стопанинът може да предоставя и нискокалорична храна на домашния си приятел. Тези продукти се дават под формата на големи порции на кучето, а в същото време съдържат ограничени количества калории. Все пак е добра идея да се консултирате първо с ветеринар, преди да поставите кучето на диета за отслабване. Лекарят ще ви помогне да изготвите програма за отслабване, ще следи процеса на редуциране на теглото и ще решава възникнали проблеми.
Грижи за зъбите
Ако имате възможност, накарайте вашето кученце да свикне с редовното почистване на зъбите. Търкайте ги нежно с мек парцал или детска четка за зъби, потопена в разтвор от хлебна сода и вода. Не използвайте паста, предназначена за хора, тъй като е много вероятно кучето да глътне препарата и да получи стомашно разстройство.
Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи. Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.
Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите на за заболявания на зъбите:
Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.
Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
Доберманът е улегнал и дружелюбен, отнася се добре с децата. Трябва да се търси животно с ведър темперамент, средна агресивност и реакция. Лесно и с ентусиазъм се поддава на обучение и работа. Доберманът трябва да бъде ефикасен, смел и със силен характер. Той е изключително внимателен към всичко, което става около него. Винаги е напрегнат и следи с ястребов поглед пространството около себе си. Ушите трепкат при всеки звук и стоят леко приведени напред. Поради този факт високо се цени неговата смелост и сигурност в себе си.
Глава
Зона на черепа – черепът на добермана е стабилен и в хармония с цялото тяло. Като се погледне отгоре има клиновидна форма, а гледан отпред косата линия от върха на черепа трябва да бъде почти хоризонтална, а не да слиза настрани към ушите. Профилът на челото продължава почти в права линия с тази на черепа и продължава към темето, образувайки леко заобляне. Линията по средата на челото е видима. Очните кости не трябва да са много ясно очертани. Гледани отпред и отгоре, страничните части на черепа не трябва да имат вид като че ли изпъкват. Леката странична извивка на челюстите и костите на скулите трябва да съответстват хармонично на дължината на черепа. Мускулите са силно развити.
Линията нос-чело
Низходящата черепно-лицева линия (стопът) е слабо изразена, но очевидна. Носът е добре оформен, но по-широк, отколкото заоблен, с големи ноздри, не е много изпъкнал. При черните кучета носната гъба е черна, а при кафявите и сините е леко по-светла.
Муцуна
При добермана тя е пропорционална на черепа и силно развита, по-скоро издигната нагоре. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. На нивото на горните и долните резци муцуната трябва да е със съответната широчина.
Устни
Трябва да бъдат месести и гладки, прилепнали към долната челюст и осигуряваши съвършено затворена уста. Пигментацията е тъмна, а при кафявите и сините добермани оцветяването е по-светло.
Долна челюст и зъби
Горната и долната челюст са здрави и широки. Затварят се като ножици, има 42 зъба, отговарящи на зъбна формула за нормално развитие.
Очи
Очите на добермана са средно големи, овални, тъмни на цвят. При кафявите и сините кучета се допускат и по-светли цветове. Клепачите са добре прилепнали към очната кухина и имат мигли.
Уши
Високо поставени и купирани на дължина, пропорционална на главата. Стоят високо и много изправени. Има страни, в които се забранява купирането на ушите. Там цената на кучета с купирани и некупирани уши е една и съща. Ценят се тези със средна големина, чийто вътрешен ръб е добре прилепнал към бузата.
Врат
По дължина той е пропорционален на дължината на тялото, мускулест и строен. Възходящата линия очертава елегантна дъга. Стойката на врата е много изправена и елегантна.
Гръбнак
Особено при мъжките трябва да е добре очертан и да се откроява.
Гръб
Солиден и къс, слабините са доста дълги и мускулести. При женските слабините са доста по-издължени, за да има място за гърдите.
Крупа
От кръста към основата на опашката е леко наклонена, но почти незабележимо. Много добре е закръглена и не изглежда нитохоризонтална, нито полегата. Има добра широчина и мощна мускулатура.
Гърди
Височината и широчината на гърба трябва да бъдат пропорционални на дължината на трупа с леко извити ребра, като височината трябва да достигне почти половината от размерите на гръбнака. Имат добра широчина във вътрешната част. От края на задната част на гръдната кост до таза коремът е видимо повдигнат.
Опашка
Купира се на два крайни прешлена, държи се високо. Има страни, където е забранено купирането на опашката и тя се запазва естествена.
Пудел - характеристика на породата Пуделът не е чак толкова добър пазач като ротвайлера, не е чак толкова добър овчар като колито, също така не е чак толкова добър апортьор като лабрадора, но той може да върши всякаква работа и да бъде невероятен приятел.
Пуделът като порода е регистриран във Франция, но произходът му е германски. Името му най-вероятно произлиза от немската дума pfudel, което значи локва. Една от професиите на пудела е апортирането от вода. Предположенията за историята на пудела са много – едни казват, че произлиза от старото “водно куче”, други, че е внук на древното овчарско куче, но всички са съгласни, че породата е древна. Корените на породата могат да се проследят до 1000 година.
Независимо какъв е произходът му, пуделът е много способно и умно куче. Той е много лесен за дресировка, внимателен и мил, послушен, жизнерадостен, непретенциозен, подвижен и ловък. Пуделът е спътник на човека във всякакви условия – с еднакво достойнство и ведрост живее в барака и в дворец. В днешни дни работи преди всичко в цирковете и по-малко с ловците, но в миналото е бил и пазач, и ловец, и овчар, и дори медик на фронта.
Съществуват четири вида пудели – голям, среден, малък и той (играчка). Оригиналният пудел е големия, т.нар. кралски пудел. Той е и най-здрав от трите разновидности. Иначе и най-мъничкия пудел, колкото и да е смешен, носи качествата на големия си брат и се дресира много лесно, обича всякакви игри, и участва на състезания за послушание.
Цветовете на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна. Козината е къдрава и плътна – расте непрекъснато. Най-голямото й преимущество е, че не пада. Поддръжката за домашен любимец не е много трудна, но изисква редовни грижи. Подстригването е задължително на 3-4 месеца, а прическите са най-разнообразни. Като цяло пуделът е здраво куче и ако се гледа добре живее дълго. За да е във форма трябва да се пази от затлъстяване, да се храни правилно и да се движи достатъчно.
Независимо от размера си, пуделът е хармонично и елегантно куче, любопитно и наблюдателно същество, което винаги се радва на живота. За да се хареса на човека, той, като истински актьор през годините е променял външността и професиите си, но не е загубил ума, предаността и желанието си за работа.
Пуделът е изключително вярно куче. За него няма нищо по-важно и скъпоценно от неговите хора. Обожава децата, непрекъснато им ходи по петите, едновременно ги пази и се грижи за тях.
Имаше време, когато в България тази прекрасна порода се позабрави и претопи в неузнаваеми космати животинчета, но вече от няколко години у нас отново започнаха да се отглеждат и чистопородни пудели. Това е една от любимите породи на много кучкари в Европа. Колкото и да е красив, елегантен, благороден, очарователен и зашеметяващ, не външния вид, а прекрасния му характер е направил пуделът толкова любима порода. Той има невероятна способност да се приспособява и изключително остър ум. Безспорно това е най-добрия избор за куче компаньон.
Пуделът може да ви заблуди с външния си вид, но в него няма и капка разглезеност. Той може да бъде глезен, но не и досаден. Невероятно изобретателно куче. Ако сте решили да съжителствате с това превъзходно животно, не забравяйте, че той не е някой, на когото му е достатъчно да си лежи на канапето, той не е някой, на когото ще му е лесно да остава сам, той не е някой, на когото може да не му обръщате внимание – пуделът е равноправен член на семейството – за него не се грижите, с него съжителствате. Овчар, мореплавател, ловец, артист, пуделът е неповторим другар в живота.
В заключение ще разкажем няколко кратки и интересн истории, свързани с това невероятно куче пуделът.
В армията на Наполеон пуделът бил инвентаризиран като задължителна част от войсковото въоръжение на полка. Използвали се малки кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренесат информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.
Най-прочутото военно куче се казва Мусташ (Мустаканчо), той е бил голям черен пудел и се е борил в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е почетно вписано в списъка с бойците от гренадерския полк, който той спасил като ги предупредил навреме за засада, подготвена от австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст, и дори било голяма гордост да те нарекат „Мусташ”.
По същото време във войската работел и Барбуш (Брадатко), който загубил крака си от удар със сабя. След войната той и стопанинът му, също останал инвалид, се препитавали като пътуващи артисти.
Прочутият златар от Ренесанса Биенвенуто Челини имал пудел за пазач. Той дори го довел да свидетелства веднъж в съда срещу крадец, който успял да отмъкне нещо. Кучето се хвърлило върху човека така, че той моментално признал. Описание на американския стафордширски териер Стандартът на породата описва американския стафордширски териер като куче с необикновена сила, но същевременно жизнерадостно и обаятелно. Неголемият ръст, до 48 см, компактността, невзискателността, надеждността, безстрашието, беззаветната преданост към стопанина и неподкупността са само малка част от характерните положителни черти на амстафа.
Тези кучета имат уравновесен характер, койо им е генетически заложен. Процесите на възбуждане не преобладават над процесите на задържане, затова всеки амстаф е готов мигновено да изпълни всяко желание на обожаемия си стопанин и веднага да се върне в изходното положение и състояние.
Американският стафордширски териер е много смело и активно куче, притежаващо ярко изразено чувство за собствено достойнство, с висок интелект и целеустремено. То много добре се поддава на дресировка, точно и качествено изпълнява командите. Послушанието и съобразителността му са напълно обясними – в продължение на много години отборът на кучетата за развъждане е протекъл именно по тези качества, а кучетата с отклонения в психиката са били отстранявани от развъдна дейност.
Американският стафордширски териер е идеално куче за града. Неголемите му размери дават възможност да се отглежда даже в жилище с малка квадратура. Той има отлично здраве и силен имунитет, напълно невзискателен е към храната и винаги е в добро настроение, с което е способен да зарази и заобикалящите го.
При правилно възпитание, отглеждане и хранене от американския стафордширски териер се получава прекрасен телохранител и надежден приятел. Външният му вид внушава уважение – това е набито, мускулесто и хармонично сложено куче, правещо впечатление с необикновената си сила. Амстафът не е драка и побойник, той не търси повод да се сбие, но в случаи на нападение или заплаха реагира мълниеносно и безстрашно и почти винаги излиза победител.
При вида на озъбената физиономия на американския стафордширски териер, злосторниците загубват дар слово, а чувайки с нищо несравнимия зловещ рев, буквално се вкаменяват от страх. Добре обученият амстаф с лекота може да се справи с трима хулигани. Той може да скочи до 2 м височина, може да се катери по дървото като котка, плува и се гмурка като водолаз.
Американският стафордширски териер отлично преценява положението и ако действително стопанинът му е застрашен, винаги е готов да го защити. У дома и в семейството, сред любимите си хора, той дава воля на нежното си и предано сърце и пламенни чувства. По време на игрите си се държи като малко кученце. Възпитаният амстаф прекрасно се разбира с непознати хора и кучета. Той много обича децата и е готов да вземе участие във всяка тяхна игра.
Американският стафордширски териер е неповторима и универсална порода. Точно затова тя се използва широко и прекрасно работи в руското министерство на извънредните ситуации, в полицията, митницата, охранява обекти и складове.
Историята на амстафа е съпътствана с множество легенди и още повече измислици и предразсъдъци. Той наистина може да бъде страшен противник, но поведението му зависи от хората, как ще бъде възпитан в първите месеци на живота му и на какво ще го научим.
Легендите за кучетата-убийци си остават просто легенди. За околните са опасни не кучетата, а техните стопани, тези, които дават командите. Американският стафордширски териер винаги е готов да служи на на любимия си стопанин и в случай на заплаха предано и самоотвержено е готов да защити него и семейството му.
Поддържане на здравословно тегло Собственикът на куче може да предприеме няколко стъпки, за да контролира теглото на любимеца си.
Първо, трябва да намали количеството на лакомствата, които му дава. Те са висококалорични и допринасят за наддаване на тегло.
Втората стъпка е свързана с редуциране на обема на храната. Това обикновено означава измерване на количеството храна, което се слага в купичката на кучето. Помнете, че предложеното на опаковката на кучешката храна количество е насока, основана на база на куче със средно тегло и размери. Всяко отделно животно се нуждае от различни количества храна.
Третата стъпка предвижда увеличаване упражненията на кучето с допълнителни разходки и игри всеки ден. Това е полезно както за стопанина, така и за животното, а и носи полза от повечето време, което куче и собственик прекарват заедно.
Стопанинът може да предоставя и нискокалорична храна на домашния си приятел. Тези продукти се дават под формата на големи порции на кучето, а в същото време съдържат ограничени количества калории. Все пак е добра идея да се консултирате първо с ветеринар, преди да поставите кучето на диета за отслабване. Лекарят ще ви помогне да изготвите програма за отслабване, ще следи процеса на редуциране на теглото и ще решава възникнали проблеми.
Грижи за зъбите
Ако имате възможност, накарайте вашето кученце да свикне с редовното почистване на зъбите. Търкайте ги нежно с мек парцал или детска четка за зъби, потопена в разтвор от хлебна сода и вода. Не използвайте паста, предназначена за хора, тъй като е много вероятно кучето да глътне препарата и да получи стомашно разстройство.
Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи. Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.
Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите на за заболявания на зъбите:
- загуба на апетит;
- червени, подути и кървящи венци;
- лигавене;
- кръв в слюнката;
- жълто-кафява зъбна плака на нивото на венците;
- счупени зъби;
- лош дъх.
Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.
Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 22
